За кокошките или как да си направим сандвич.

Първо трябва да имате поне хляб. При по-голямо желание, между/върху филийките може да поставите някакъв пълнеж – я сливки, я ягодки . Аз предпочитам някакво месце в някакъв вид – може на салам, на филе, каквото има в магазина на 53-ти блок. Обичам и да има нещо от млечен произход – кашкавал, сирене, масло… Въпрос на избор.
За да приготвите сандвича, е необходимо и да му отделите малко време. Ако искате да е максимално пресен, трябва да го направите скоро преди да го консумирате. Ако излизате сутрин рано, трябва да станете още по-рано, да извадите необходимите продукти и да запретнете ръкави. След като аранжирате по свой вкус закуската си, може да я опаковате във фолио, за да остане свежа за по-дълго, след това да я сложите в още един плик и да потегляте за работа. За да свършите още нещо полезно, може например да вземете боклука и да го изхвърлите. Не забравяйте заедно с торбите боклук да изхвърлите и току-що приготвения сандвич.
Аз така направих тази сутрин. А цял ден си мислех, че съм го забравила на масата вкъщи… Сега стана ли ясно защо постът се казва „За кокошките..“

Обич моя, болка моя

ФМИ, искам ФМИ! Искам да го мачкам, да го стискам, да го гушкам. И понеже сградата е сравнително голяма и едва ли бих могла да го направя, ще се задоволя да изпонамачкам някой колега. Може и колежка. Мачкане да става. Виж може и някой преподавател, ама не се сещам към кой бих могла да пренасоча чувствата си – нито са ми на акъла, нито на годините, както казва мама.

Обаче хора, боли ме. С ФМИ спряхме да се виждаме от известно време (откакто почнах работа). Притеснявам се да не пожелае да се разделим. Аз много го обичам, не искам да късаме. Не искам и връзката ни да трае цял живот – знам, че все някога ще се разделим. Но не сега. Сега искам да се обичаме. ( Не на принципа „Обичам те, затова те бия/късам“ ).

Стискайте палци да мине успешно сесията. За да може догодина пак да сме заедно с ФМИ, без да се налага да повтаряме последния етап на връзката ни .

Да те жадувам аз, да те жадувам…

Ей, даже и в блога си пея фалшиво!
А иначе да кажа к’во толкова жадувам. Не е 3 по Топология. Там исакм поне 5 . Може набързо да споделя какви са ми амбициите за тази сесия, че предната като си казах мечтите, те взеха, че се сбъднаха. Всъщност се сбъднаха, понеже ми беше третата сесия – както казва Мирката: „3 за щастие“. Ама до сега тя няма тройка по нищо – значи ФМИ не я ощастливява. Трябваше едно време да поговорим с Руслан за една тройка с Мирката. Пардон – за Мирката. . Тъкмо се оплаках, че ме е напуснала най-великата муза от всички – на Лигавнята, ама тя май пак се върна .
Та за мечтите – жадувам лятото горещо. Жадувам за плажа ( не за морето ) – може и на Мария Луиза да е. Жадувам за слънце и лек, прохладен ветрец ( че да не се потим като прасенца ). Обаче не знам с кого да ходя на плаж. Мирката – първо не обича да се пече, второ – ще ме комплексира с нейните дини. Марианка – първо ще е в Америка, второ – ще ме комплексира с нейните дълги щеки. Наско – ми, това е единствения варненец, който не обича да се пече. Марто – виж за него не мога да кажа нищо, но ако дойде с мен ше изгори на дълъг косъм .
А другия голям проблем е липсата на слънце. Ръждясах тия две седмици! Трябва да ползвам специални мехлеми, че почнах да скърцам.
Искам лято!

Метеорологична прогноза

Който познае какво ще е времето следващите 3 дена ще спечели награда – пускам Мирката за лично ползване за 1! час. Вече знам за какво ще я ползва Руслан, ако познае . И за Марто имам някакви предположения. А за Каро съм сигурна – ще я кара цял час да му мъкне ракия!
Имам съмнение, че утре, на този велик празник – Деня на Детето, ще се радваме на отвратително мрачно време. А това е толкова тъжно. Няма да мога да отида в някой парк и да се порадвам заедно с другите деца на люлките и катерушките . Сега ще се разпсувам! Искам слънце да го ева! Понеже навън е тъмно, възприятията ми са объркани и аз постоянно си мисля, че се свечерява и ми се спиии. Можеше да си помисля, че се съмва и да се разбуждам, ама какво да направя – избирателни възприятия.

Да се завърнеш в бащината къща…

Последен пост за днес и ще сядам да си приготвям офоциалния пищов по Компютърни Архитектури или както е по-известен този предмет в нашите среди – КАрх.

Напоследък често си мисля за моето семейство. Липсват ми. Не съм ги виждала от Великден, а заради работата и сесията, както и работата по време на сесията, ще мога да се прибера чак края на юли. До сега не сме се разделяли за толкова време. Затова исакм да постна едно много нежно стихотворение, на което не знам по каква причина съм плакала много пъти (дори веднъж в час по литература, когато госпожа Спасова ме накара да го прочета – гоялм срам … ). Четете и се радвайте, ако се виждате със семейството си по-често от мен!

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

———————————-

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

Димчо Дебелянов

Тихата пролетна самота

Мина достатъчно време от последния ми пост, така че, ще понатракам нещо . Последните дни първо нямах време, после нямах настроение, а сега нямам нет вкъщи! Да ги ева мегаланците! Иначе нямам и какво да кажа – мога само да се оплача, а не искам да го правя . Но пък сигурно ще ми олекне. Мъката ми е, че от 23 май тази година съм съвсем сама. Всъщност излъгах – появиха се още нови членове на колонията хлебарки, която така добродушно сме приютили в общежитието. Даже днес докато си мих зъбите, една хлебарка ме гледаше втренчено. Предложих й да се приближи, че да я размажа – и о, чудо! Тя дойде и я напрвих на петно на пода.От тук си правя извода, че съм развила способност да разговарям със всякакви зверове. Сега остава да се науча да разговарям и с Наско .

Да се върна на самотата си. Тъжно ми е. Вечер, когато се прибирам от работа, направо ме е страх да отворя вратата на стаята, защото знам, че там не ме чака никой. Дори няма кого да чакам аз ( обикновено се прибирам първа у нас ). Една тъжна тъмна стая и самотното ми легло, това ме чака всяка вечер. Дори компютъра не може да ме забавлява – за какво ми е комп без нет ?!?!?! Добре, че с мама си говорим безплатно, че иначе в периода от 19.30 до 9.30 няма да си отворя устата, освен за да си измия зъбите . Аз не съм свикнала да съм сама. Дори да съм имала понякога желание да остана насаме с мислите си, то винаги се е изпарявало на петата минута. Не че не мога да трая мислите си повече от 5 минути, де , просто искам да има някой до мен. Най-много съжалявам, че последните 2 часа, преди Наско да си тръгне за Варна, не му обърнах внимание .

Сякаш в унисон с лошото ми настроение, навън постоянно вали. А това ме подтиска още повече. Обичам да вали в неделя, когато с Наско сме си вкъщи и се излежаваме цял ден пред телевизора. Но днес нито е неделя, нито съм си у нас, нито съм с Наско. Така че, не виждам смисъл да вали!

Между другото, тази нощ сънувах ужасни кошмари – Марианка, Наско и Руслан нещо ми се бяха разсърдили и направиха комбина срещу някакво мое начинание. Бяха много гадни . Без малко да ме разплачат.

И за завършек -  да се похваля – от работа вече ми дадоха права да си работя от нас .  А още не съм минала през колите на всички шефове   ( искам да кажа, че все още не всички са ме прибирали до у нас ).  Стига толкова съм ви ангажирала вниманието. Сега ще се отдам на моята голяма нова любов – Топологията.

Прост, по-прост, най-прост

И сега да класирам преподавателите .  Ама няма, аз тях си ги уважавам, колкото повече ме мъчат, толкова повече им се кефя ( ама нали съм казвала, че не съм мазохистка ). Няма да класирам и колегите си, нито банкови служители, лекари, пе**расти, нищо подобно. Всъщност заглавието няма нищо общо с темата. Не знам защо така си кръстих поста. Мислех да е пак нещо за пе**расти, че много четете на тая тема, което от една страна ми харесва – вдигате ми рейтинга, ама иначе ме навежда на мисълта, че или много пе**расти ми четат блога, или… не съм измислила друг вариант . Базикам се, ве! Знам, че Марто ме чете редовно . Други мъжки индивиди рядко ми пишат, да не кажа хич, коментари.

Ай все пак да пиша нещо смислено тук де . Стигнах до извода, че на мен не трябва да ми се дават почивни дни – само спя ди късно, а като се надигна излизам по магазините и харча, ама много харча. Мисля, че това е болестно състояние, което си е генетично заложено и се дължи на  втората ми „Х“ хромозома. За лечението ми е необходима огромна сума пари, а самото лечение представлява – non stop обикаляне на магазини, докато се изтощя и ми писне и вече не искам да погледна продавачка или щанд със дрехи, обувки и най-вече бижута ( или иначе казано дрънкулки ). Средствата се набират в специална сметка, открита на мое име и ще бъдат усвоявани всеки ден, дори по няколко пъти на ден.  Мммдам много смислен ми се получи постът. Направо ще си направя категория „Свръх-мега-хипер сериозно“ и ще го постна там !

Изпълване & Изпразване

Днес се мотахме привечер. Първо с Мирката и Марто, после с Мирката и Тонито и накрая с Мери, Мирката и Тонито. И какво стана през тези мотанки :

1. Ядох пилешка пържолка в двойката.
2. Пих сокче от банан в „.NET“ кафето. Ако не знаете кое е то – питайте Мирката, тя го кръсти така.
3. Ядох картофки с Мери на едно друго място – няма да го рекламирам кое е, намира се точно до Фантастико   .
4. Взех си маслинки за по – късно.

След като дадох точен отчет за мама, сега да споделя едно изводче, до което стигнах през тези мотанки, обаче, мамо, не чети !!!

За да го измисля това нещо ми трябваха 12 секунди. По-точно толкова ми трябваха за да го кажа на глас ( нали обикновено мисля на глас ) .  Та ето я гениалната мисъл най-накрая – функциите Изпълване и Изпразване на мъж не се изпълняват за един и същи обект!  Съжалявам, ако случайно на този пост са попаднали жени, които все още вярват, че мъжете не им изнеряват. Мога да продължа да им разбивам илюзиите – ама не искам ! Сега да успокоя мама, ако не е послушала съвета ми да не чете - не се сетих за този извод от опита ми с Наско, а от опита с Мирката .

И само набързо да спомена – днес минах през ФМИ ( да знаете, уча там, информатика втори курс, засега имам успех 5.00 от първите три семестъра; кефя се на Чъкиту, нищо че ме къса два пъти ), та минах, за да защитя едно проектче по Числени методи-практикум. Изводът, до който стигна изпитващият бе – „Не стига само ядене, трябва и акъл!“ Оф, дано това да не беше намек, че съм дебела и тъпа, щото НЕ СЪМ ! Даже много съм си добре, че дори на интелигентност го докарвам. Може само аз да мисля така, ама това стига, за да докажа Теоремата за съществуване и единственост на симпатичната фигура && интелигентност на Невена.

Ай, стига толкова за днес – сега ще се правя на козметичка и ще скубя – косми, коса…

Ха, да ми е честито

Днес блогът ми е станал на една седмица, а аз забравих. Дано не ми се разсърди. Аз много се разстройвам, когато някой забравя моите празници. Та по тоя повод – да ми е честит, ще чакам да почерпи, за да му дам подарък и да му пожелая нещо хубаво.

А сега искам да споделя нещо тревожно – най- четеният ми пост е „ПЕ**РАСТОВ ПОЛУДЕН“. Чудя се дали това е тревожен факт – май хората се интересуват от пе**расти. За да съм актуална, очаквайте да постна „ПЕ**РАСТОВА ПОЛУНОЩ“, както и  „ПЕ**РАСТОВО ПОЛУВРЕМЕ“. Докато измисля какво точно да има в тях, препрочитайте „ПЕ**РАСТОВ ПОЛУДЕН“ по няколко пъти, а може и да се позабавлявате с Мирката ( че за сега само нейния блог съм препоръчала като най-стойностен )

Вдигнаха ми го ;)

Естествено ще говоря за настроението ми . Така, първо да кажа – не е лесно да ми го вдигнеш, изисква се специален подход ( който Наско не е усвоил вече повече от година ) . Обаче, явно на някой хора си им е вродено да се оправят с лошото ми настроение. Сега ще спомена на бързо за четирима пичаги, които спомогнаха за сегашната ми еуфория: Жорката(колега), Божо( не точно колега ), Теди ( мениджър на отдела ) и най-големият виновник – Руслан ( асистент по УП, ООП, СДП и практикумите към тези дисциплини ).

Така, кой какво направи днес:

• Жорката – не съм сигурна, беше ми забавно с него на обяд, ама не знам по каква причина. Като се прибирахме после, пак ми беше забавно
• Божо – той ме забавлява основно в ICQ-to ( по-точно QIP-а ), както и по време на обяд. С тези двамата обикновено говорим на много важни теми от рода на „жените и пазаруването“, „жените и лицемерието“, „жените и парите“, „жените и….“ и основно обсъждаме женската психика. Само не знам какво има да гоговорят с мен, аз не разбирам жените! Говорим и за работа естествено. Само за заплатите си не можем да говорим, че е конфиденциално ( лошо ми става от тази дума вече!!! )
• Теди – когато си тръгвах от офиса, ми пожела безсмъртие! Сага и ако ме финансира да си изживея спокойно безсмъртието…
• Руслан – ей, това е човека, който ме ощастливяваше най-много днес – повече от час . Вдъхна ми свръх голяма доза самочувствие и вяра в мен. Много добре ми подейства. Трябва по-често да го скайпвам. Освен това много му се изкефих, че се изкефи на блога ми . Набирам читатели.

Исках да пиша още за Руслан, ама Мирката ми пее на главата и не мога да се съсредоточа! А бе общо взето щях да кажа, че тоя човек ми действа много добре. Ама няма да продължавам да го хваля, че да не му порасне много самочувствието .

Сега малко за най-верният ми читател – Лец. Ти си знаеш кой/я си . Ето постнах малко – радвай се и разпращай словото ми сред народа – ти ще бъдеш моя Кирил и Методий и всичките Свети седмочисленици! Върши си работата съвестно и ще те възнаградя