Посредсесийно

Ей, хора, мина ми почти цялата сесия – естествено, не както я бях планирала, ама няма да се оплаквам сега, да кажем, че сама съм си виновна.

Както обикновено – ще кажа набързо какво направих от последния пост до сега:

1)до 21.06.2007 не учих по ЧМ, съответно не изкарах 6;
2)на 24.06.2007 бях по спешност на работа и съответно не изкарах 5.40;
3)на 29.06.2007 хммм спах от 4 до 5 сутринта и въпреки това, без малко да остана за есента – наесен с песен, ама не по ЛП;

Още не е дошло времето на последния изпит, ама за там мисля да чета малко по-сериозно. Ще видим дали ще остане време де
Тия дни си купих един шампоан, на който пише “No more tears” – мисля да го използвам за защита срещу Наско
Рожденият ми ден наближава и по този повод – да кажа какви подаръци искам:

1) 5 по топология – ама без да се налага да уча;
2)приемам всякакви дрешки с касова бележка, за да ги сменя, ако не ми харесат;
3)сребърни бижута – всякакви и пак с касова бележка;

Ако случайно имате идея за друг подарък, който ще ме зарадва – моля експериментирайте! И да не ми хареса – няма да разберете, знам как да мълча, когато не ми изнася

Много объркано стана това постче, но така ми тече мисъта сега След последния изпит ще се постарая повечко!

За отчаянието

Тръгна си ентусиазмът. Не знам как успях да го изгоня, явно съм много добра в това да пропъждам всичко, което ме радва.  Ако някой иска да се научи как става номерът – да ми пише,  ще дам безплатни уроци .  Пак съм болезнено сама. А уж е сесия и се очаква хората да са си вкъщи и да се мъчат да учат, а аз да ходя да досаждам, понеже, както споменах в предния пост – на мен не ми трябва да уча, защото просто  разбирам всичко .  Обаче съм толкова обезсърчена. Нямам стимул – за какво да се пъна за тия изпити – нито гоня успех за общежитие, нито пък толкова са ми притрябвали 50 лв стипендия. УжасТ – няма по-лошо от човек без кауза. Мразя безцелното съществуване. Но и не ми харесват целите ми. Не говоря за сесията – нея ще си я изкарам. Обаче другите ми, уж по-съществени цели, в действителност са толкова безсмислени, че ме е срам. Ох, вика  ми се. Пак. Пак заради същите причини. Пак искам да удрям. Обаче – няма. Ще проверя колко още мога да понеса, преди вече окончателно да ми писне и да си опъна платната. Надявам се вятърът да духа на правилното място .  Имам нужда от нещо, от някой, но не намирам това, което ми трябва. Сама съм. Изоставена. Искам да знам, че мога да разчитам на някого в този мрачен град, да знам, че има кой да ме изслуша. Обаче…. Както казах – сесия е. Всички са заети. Всъщност, най-добрия вариант е, всичко да е безоблачно. Тогава няма да имам от какво да се оплаквам. Ама не – ако няма облаци, няма да знам какво е да ти липсва слънцето, та после да се радвам, когато пак стане светло. Веят страшни ветрове тези месеци в душата ми. И малкото лъчи, които се появяват понякога, не успяват да стоплят премръзналата ми душа. Може би, слънцето, не е достатъчно силно, за да пробие мрака, вътре в мен. А може би, слънцето предизвиква тези бури, за да се скрие от погледа ми… Знам ли. Или пък просто, батерииките му са се поизтощили. Тъй като не знам да има  зарядно за слънце, може би трябва да се преселя в нова галактика… Рано или късно, всичко непотребно напуска дома ми, въпрос на време, е да разчистя кочинката ми, за да засвети от блясък, роден от нечии лъчи.

Полъх на разбиране

Така… Мина известно време от последния ми пост, затова сега ще кажа на кратко какво сътворих тия дни.

1)Изкарах 6 по ЛП-Практикум – с помощта на Пациту и Руслан;

2)Изкарах 6 по ЧМ-Практикум – с помощта на Марто, Петя, Велизар и Наско;

3)Изкарах 6 по VC++ – с помощта на Еми;

4)Изкарах 6 по КАрх – изцяло с моя помощ, но според Марто, голяма вина има и новата ми бяла рокля… Не знам, аз си мисля, че впечатлих доцента със знанията си Даже като ми пишеше шестицата, каза, че не просто знам нещата, ами и ги разбирам – от мен лъха разбиране

5)Изкарах 6 по Спорт – с помощта на умението ми да прехвърлям мрежата на тенис-корта и даже мрежата на оградата на тенс-корта

Сега накратко и за бъдещите ми творчески планове през сесията.

1)24.06.2007 – писмен по ЛП ( сигурно съм освободена, но понеже няма да е с висока оценка – ще ида ) – ще искарам 5.40 (понеже не я умея рекурсията в Пролог);

2)21.06.2007 – устен по ЧМ. От писмения се освободих с 99 от 100 точки. Не мисля, че ще ми е проблем да убедя декана, че заслужавам 6;

3)29.06.2007 – устен по ЛП – ще шашна Скордев с миловидния си вид и ще си открадна една шестица;

4) 06.06.2007 – Устен по КТ. Тук ще съм по-скромна – искам 5.5 .  Но все пак може и да се договорим нещо с доц. Димов – и 5 ме устройва, предвид любовта ми към този предмет.

Хората казват – „Скромността краси човека“. Но аз и без да съм скромна, съм достатъчно красива .  Не съм ли зубър Ама зубър, от който лъха разбиране

За Ти-Знаеш-Кой

Мило ми другарче,
Не искам да ти натрапвам мнението си по този въпрос, още повече, че вече го направих днес. И все пак. След като те изслушах, мога само да кажа, че ти не разбираш любовта, по начина, по който аз го правя. Това е съвсем нормално, ама скъпи – държиш се като влюбен хлапак от прогимназиален курс! Казах ти – едно е да имаш връзка от разстояние, друго е да вярваш на тая кукла, че не знам колко време ходи с някакъв пикльо и не я е ебал ( така де, не са правили секс или любов…. ) и да чакаш да се съберете някога си, като през това време не искаш да се обвързваш, понеже чакаш и понеже ти казва, че те обича! Трябва да си ужасно заблуден романтик, ако вярваш в това. Но всъщност не може да си романтик – мамка му, познавам те! Душа, опичай си акъла, както казва баба ми. Налягай си парцалите, както казва майка ми и чукни нещо, както казваш ти! Не си заслужава да чакаш толкова време да започнеш връзка, още повече с човек, който в момента е в много лабилна психическа форма (повярвай, всички девойки на тая възраст са таива! ). Пък знаеш ли какъв ще ти е късмета…

Знам те колко си обичал до сега и определено за мен това твоето не е любов. Ти в последствие го наричаш “харесване”. Забелязвам, че бързо се привързваш, което не е лошо, но просто, не си втълпявай разни неща. Ако някой обича някого, каквото и да му казват околните, чувствата няма да се променят. Така че, не питай дали си заслужава любовта – това зависи от конкретната ситуация, както и от чувствата, които са вплетени вътре. Истинската любов заслужава много компромиси. Но първо, трябва да поукрепне, демек, не започвай компромисите, преди връзката.

Сънуваш ли падаща котка – сървърът ще увисне

Не се базикам! Вчера цял ден си имах проблеми със сървъра. Лошото е, че и хората, които се занимават с него, си имаха проблеми. Вжното е, че след малко викове, всичко се оправя! Изводът какъв е – ако шефовете не креснат, сървъра ще си виси .

Защото така ми харесва!

Аууу, как се обидих. Не стига, че Наско вчера половин час ми развива теорията, че, ако аз мисля, че съм дебела( а явно е така, щом питам),  каквото и да ми каже, аз няма да изглеждам по-различно. Егати философията .  Надявам се да ме разбрахте .  А бе хора,  женско е да питаш „Дебела ли съм“. Даже кльощавите го правят. Просто си е генетично зададено by default  да питаме това поне по веднъж на ден. Може и повече. И верния отговор е „Не“. По желание може да допълните още някоя мила и успокояваща реплика. Айде сега, наръчник „Как да говорим с жените“ ли трябва да ви напиша? Не че не мога или не ми се занимава – срещу стимулираща сума ще го направя .

И само да кажа нещо, ако все пак някой не ме е разбрал – аз се харесвам!  А питам дали съм дебела май просто по навик . Имам пухкаво дупе. Между другото – Мирката също ми го харесва, Наско също. Ако случайно отслабна – какво ще правите бе, скъпи мои ?

И все пак те обичам

Има ли смисъл да го пиша? Първо – ти си го знаеш. Второ – не четеш блога ми. Само спиш до мен. И напоследък много ме гушкаш. Наистина не разбирам как така изведнъж спря да те боли вратът, когато се обръщаш да ме прегърнеш. Не разбирам и как вече не ти е горещо. Мисля си, че нещо те кара да се държиш по-мило и нежно с мен, но не знам какво. Иска ми се да знам, но ти не ми казваш. Може би не трябва да питам, а просто да се радвам, че искаш да си близо до мен. И че искаш да ме прегръщаш през цялата нощ. Дори в началото на връзката ни не беше толкова любвеобилен. Радваме промяната в теб. Сега трябва да се научиш да отговаряш правилно на въпроса „Дебела ли съм“. Верният отговор е „Не, мило“ .

Бива, бива, ама той вече се олива!

Ах, как искам да почна да крещя, да го обиждам и да го ударя даже. Но в момента е на достатъчно голямо разстояние от мен, за да не мога да го направя. Писна ми, ама сериозно. Знам, че не чете блога ми и няма да разбере за този пост, освен ако някоя клюкарка (очаквам някой от мъжка солидарност – ама не искам да ги набеждавам предварително) не му насочи вниманието насам. Сериозно ми омръзна от това същество. Вечно е зает, вечно е изморен, вечно си има оправдание защо е постъпил така. Не съм срещала друг човек, който да се оправдава постоянно, за всяко нещо. Вместо да си признае грешката, той се чуди какво да измисли за оправдание! Бива ли така? Да не говорим как най-обича да прави напук, особено на мен. Ами омръзна ми бе, мамка му. Писна ми! Само слушам как това, което е направил е редно, как точно така трябва да постъпи нормалния човек. И защо е всичко това? Не разбирам. Защо винаги има нещо по-важно от мен – работата, телевизора, компа… е, наистина се оля вече. Не ме интересуват оправданията му, не ги считам за уважителни. Не мисля, че е нормално на тази възраст аз да прекарвам вечерите си в очакване, кога той ще благоволи да се прибере вкъщи! И когато го направи, да гледам гърба му, докато той продължава да се занимава с работата си, седнал пред компютъра, все едно не е стоял до 22 часа на работа! Или да го гледам как гледа някой филм и се унася, после заспива, без да ми е казал и едно смислено изречение, като излючим „Дръпни се, че ми пречиш да гледам!“. А когато реша да му кажа как все повече ми писва от него какво получавам -  нито извинявай, нито обещание, че няма да се повтори, само ми казва как аз постоянно се самонавивам за всичко. Може и така да е. Но той просто прекалява. Възползва се от факта, че не мога да се сърдя дълго. Знае, че колкото и да съм му бясна, максимум до 2 часа пак ще се държа все едно нищо не се е случило. Аз наистина се самонавивам, но то е защото иначе просто не мога да се разсърдя. Сега една инфо, която мама не е чувала: преди 2 седмици се бяхме скарали жестоко с него и аз реших, че не мога вече така и исакм да се разделим. Навиках му се хубаво и отидох да спя в другата стая. Но сутринта пак се събудих в нашето легло. Той ме прегръщаше и все едно нищо не беше станало. Вечерта си бях посъбрала малко багаж, за да се изнеса за една седмица, да видим какво ще стане после. Но не го направих, не се изнесох. Не проявих смелост да се махна от там. Той знае как не мога да го направя, не мога да го оставя и затова си позволява да прави каквото си иска. Знае, че колкото и да съм му бясна, пак ще ми мине. Обаче не знам докога мога да продължа да търпя факта, че той никога, ама никога не се съобразява с мен. Неговата философия за живота е „Аз,аз,аз!“. Не знам дали той усеща как малко по-малко се отдалечаваме. Болката не ражда позитивни чувства.

Написах каквото исках да му кажа. И да пробвам да му го кажа на живо, знам, че просто ще чуя поредната купчина оправдания. А не искам!

Специално за кака Мери

Мила, моя, како, Мери (олях се със запетайките, ама да има),

Пиша ти това писмо и не ти го пращам на пощата, щото ме мързи да се log-на, а тук съм си log-ната постоянно. Искам да ти кажа, мила какичко (по-малка от мен с 4 месеца), че много те обичкам! Когато порасна голяма, искам да имам дългите ти крака, затова ще поговоря с Каро, да ми ги донесе . Другото, което искам е да те смачкам от гушкане тия дни. Същото искам да причиня и на Еми, ама тя все още не ми се дава. Аз съм търпелива, знам, че ще ми пусне няколко гушканета някой ден.
Како Мери, скоро подочух, че ще ме заевеш и ще заминеш за Америка. Да знаеш, няма да те пуснат обратно в България, ако не ми донесеш подарък! Ако не ми вярваш – пробвай, ама не знам дали ще си доволна от резултата.
Како Мери, не бъди лоша, когато можеш ми пиши и ти. Знам, че ще те домързи да се log-неш в пощата си, но се надявам да не те домързи да си направиш регистрация за блога ми, че да ми отговориш тук.

С много обич, целувки и смачквания,
твоя Вени!
(не само твоя де – и на Наско, и на мама, и на тати, и на Диди, и на Мирката, и на Марто – еее, аз съм Вени Общата май )

Където е пекло, пак ще пече

Урааа! Днес видях слънцето! За пръв път от близо две седмици светещото кълбо проби тъмната обвивка от облаци. Прекрасно е. Пече ми право в монитора в офиса и му се кефя. Добре, че имаме щори тук, че иначе нямаше да мога да видя какво пиша . Но все пак се радвам.

Сега малко по-сериозно: Дойде и моят празник. Понеже досега не съм празнувала 8 март, си запазих правото и до днес да чествувам 1 юни! За това – очаквам поздравителни картички, SMS-и, обаждания и подаръци естествено. Подаръците настоявам да са в кафеникавата гама – купих си скоро обувки, а нямам с какво да ги нося. Та, искам чанта и рокля. Мирка, почвай работа, понеже времето си тече, празниците ми минават, а ти си мислиш, че съм с теб заради хубавите ти големи очи. Почвай и купувай, не се стискай, все пак виж колко време те оставям да ме ползваш – а всичко на този свят се заплаща по някакъв начин .