Забравата

Както многократно ми беше повтаряно преди време – помня само това, което ми е изгодно. Е, не е точно така, помня само това, което не ми трябва + това, което ме наранява емоционално. Тъкмо всичко съм забравила и ето – пак ме напднаха. Този път родата – и ме питат и ме разпитват, без грам жал за мен. И само си приказват техните си приказки от тяхното си време, според техния си морал. Никой не отбелязва факта, че съм още не просто млада, но направо малка. Били си мислили, че ще се женя и сега като съм сама, още малко и щяха да ме питат кой ще ме вземе вече. А бе, ей, хора, още нямам 22, а вече ме писахте стара мома. И после ме питат нашите, защо съм така бясна. Аз си знам с колко лъжи в минута ще трябва да се движа, за да успея да си запазя малко достойнство. Мина половин година вече, а призрака на някогашната ми връзка не ме оставя. Дейба! Оф, няма да псувам повече. Роднини им кажи и не ги закачай повече. Пък и както винаги – сама съм си виновна за всичко.

Голяма уста + Малко акъл = Много лъжи.

Ще видят те, като си взема скорпион-програмист и го излъжа да се ожени за мен!

Скорпион-програмист

Е, това е, вече го реших. Аз от първи курс си знам, че искам програмист до себе си, но след като вчера си прочетох хороскопа, разбрах, че трябва да е скорпион. Даже вече се ориентирах кои са колегите, отговарящи на изискванията ми. Лошото е, че единия си пада по леко по-стари от мен и с доста по-добре запълнено деколте, другия вече ми каза, че мрази „оранжеви цветя“, а третия е циганин. Ще говоря с шефа, основният критерии, по който ще избира новите колеги, да е зодията Така де, да получа и аз някаква облага от тая фирма

Шоколадче

Днес получих шоколадче. Всъщност две и едно шоколадово яйце – колегите се грижат за константността на размера на задните ми части Хубаво нещо са командировките, а още по-хубаво, че хората се сещат да купят каквото си им поръчал. И ако случайно улучат какъв точно шоколад обичам… Днес имаше едно попадение

А, да, сдобих се и с плюшен мечок. Както каза Стефчо – „О, имаш си ново гадже“ Добре, че мечокът не може да мрънка, за разлика от Иво, като го гушкам много.

Купи си сбогом!

Пак си изгубих музата Интересно как мога да прекарам цял ден, слушайки една песничка, на тема „Раздяла“ и да гледам тъпо в една точка. И после изведнъж – подскачам си между етажите на блока и си тананикам съвсем друга песен. Внезапна смяна на настроението – може би трябва да си направя един-два теста – психиатричен, за бременност…

Не мога да повярвам колко съм самотна – навсякъде покрай мен има хора, на които смело казвам „приятели“, а съм толкова сама. Интересно. Липсва ми нещо, липсва ми близък човек, наистина близък, с когото мога да споделям тревогите си. Лесно е да разправям на ляво и дясно за плановете да мина мъжката част на ММС. А истинските ми желания, не мога да споделя на никого, кой ще ме разбере и ще ме подкрепи… Е, аз имам тренинг в неполучаването на подкрепа де, няма какво да се оплаквам сега. И все пак се чувствам съвсем сама…

И така… май се наоплаквах за днес. А заглавието на поста е супер несвързано с вътрешността, ама е част от песента, която ме вдъхновява да се депресирам цял ден. Бива ли да съм толкова мазохиситчно настроена. Трябва ми един бой, да се стегна и да се преборя с проблемите си. А колко обичам да бягам от тях

Проба – грешка. Проба – грешка. Пост

От сега да кажа направо – този блог ще бъде поддържан с една единствена цел – да има къде да се оплаквам, че ме заболя устата да го правя на работа

Няма да започвам от сега с опяването де, ще изчакам ден-два да събера пак материал, че вчера изпразних всичко