След дълго и изтощително ръчкане – успях да си намеря драйвери за последната версия „Сиган от ММС“ и вече мога да се похваля с успешна инсталация. Порадвах се на новата придобивка през week end-a. Подебъгвахме малко да видим какво има да се оправя след по-старата версия. Ама пусти му бъгове, не се фиксват лесно! Нищо, имам си фокусник да помага
Архив за май, 2008

JTAG Bearer
май 25, 2008
Психоанализа
май 5, 2008Не пиша този пост, за да подскажа на Мирката, че мога да бъда нейния мъж-психиатър „със светла кожа, кестеняв“. Е, не съм висока и мъж не съм още, но възмъжавам с константна скорост!
Напоследък и кестенява не съм, ама скоро ще поправя това объркване. Прсото търся себе си. И се опитвам да се анализирам. И да намеря пътя към хармонията. Писна ми да бягам, всеки път, когато се очаква да се боря. Получих мускулна треска от постоянно подвиване на опашката
Време е да се преборя за целите си. Хммм, или е време за пореден път да се обърна на другата страна и да потърся следващото предизвикателство, пред което да се огъна. Бива ли да съм толкова слабохарактерна?!?! Продължавам да твърдя, че ми е нужна здравата ръка на някой мъж (примерно на Мирката
), че да ме вкара в … правия път.
P.S. Може и да не е Мирката. Ще се зарадвам и на някой Скорпион-програмист

Стил „Чикидж*я“
май 3, 2008Достатъчна ли е тази цензура или се разбира коя е думата
Каро я използваше по адрес на Мартовия wordpress. А аз я използвам по адрес на своята нерешителност. Откакто се помня багам от проблемите. Застане ли някой пред мен, свеждам глава, подвивам опашка и се оръщам с гръб към него (нали ми е подвита опашката, мисля си, че Д-то ми е в безопасност
). И ето, вече 3 месеца пред мен има нов проблем и каква изненада – аз пак се обърнах на другата страна (но този път се надявам да получа изненада в гръб
). Сама си го създадох. Уж беше само начин да преодолея действителността, обачеееее. Дейба мамицата му шибана! Обещах да не псувам повече. Може би предизвиках този проблем, за да си имам занимавка и по-скоро оправдание, да не започна нова връзка. Уникално проста съм, признавам си. И нерешителна. И напълняла на всичкото отгоре
Направо да ходя да се гръмна, както редовно ми препоръчва един „сиган от ма’алата“, демек от офиса
