Животът е една измама

Самозалъгвам се, колко жестоко се самозалъгвам. Вярвам в какво ли не и на кого ли не. Вярвам на Мирката, като каже, че ще се епилира… Вярвам на каквото ми дойде. „Лъжа еееее, не чуваш ли спри се, лъжа ееееее“. Чувам, но не спирам и продължавам да вярвам, че всичко ще си дойде на мястото, по нечии планове. Оставям някой друг да прави планове за моето бъдеще, просто, за да не поема отговорност, за поредната срината надежда. Айде, налейте ми акъл в кухата глава! Колкото и да се опитвам да се боря – не мога, не мога да се изправя срещу себе си. Колкото и да съм търпелива, не знам как да се справя със себе си, мамка му! Не се разбирам, не знам какво искам, но това, което получавам само ме кара да се разочаровам за пореден път от живота си. А какво всъщност получавам ? Каквото заслужавам, предполагам. Сама си правя всичко. Сама се карам да страдам. Сама си докарвам безсънни нощи (а дори не се възползвам от факта, че да седна да чета малко…).

Не съм в депресия, въпреки всичко, което изписах днес   Пия си редовно Антинапукопетинчето Оффффф, не трябва да ме пускат в отпуск, само се опитвам да разбера къде пак сбърках…

Мъка, мъка, mkbin

Още един оплаквателен пост и сядам да уча. Не, първо ще ида да ям, после да пуша, после да гледам тъпо през прозореца, после ще се стъмни и вече може би, евентуално, едва ли не, ще седна да чета… Тъп СЕП, поредна спънка. Е, не може да съм толкова зле беее, просто не може. Бива да съм заблудена, ама чак толкова, дори и аз не мога да се объркам. Макар че съм доста способна, стане ли дума за обърквация. Както и да е, няма да се опитвам да се саморазбера, просто няма шанс да стане. Run, bitch, run! Дааа, много съм добра в бягането и оправданията. Както и в мрънкането   Отивам да си зашия дупето за прозореца и да си залепя лекциите за ръцете, че да почета малко.

Лоша организация

Бах маа му, голяма мъка! Никаква организация, никъде покрай мен. Аз ли развалям дисциплината? Ако питам шефа, със сигурност ще отговори положително. Ако питам Мирката и тя ще ме насмете. Ужас! Не е възможно да е толкова зле положението. Трябва да има начин да се подредят нещата. Дори да не е както искам, просто да се подредят някак. Писна ми от този хаос. Нищо не разбирам, само се обърквам все повече и повече. Вярно е, че възприятията ми са объркани открай време, но все пак, не може винаги аз да бъркам. Или може?!?! Оффф, как да си седна на Д-то да се занимавам с уж важни неща, като навсякъде се разсейвам с дребни неподредености ? ПИСНА МИИИИИИ! Ако можех да мисля, щях да потърся начин да се измъкна от кашите, но не би… И сега тъпия СЕП ми се натресе, аман вече! Примирение, смирение, отричане – все неподходящи начини да се справя с живота, но аз упорито продължавам да ги практикувам. И докога така? Ясно е, че няма да ми дойде акъла в главата, поне от външен носител да ползвам малко

Вие страдате?!?!

Чести главоболия, разсеяност, апатия? Това са класическите признаци на дезертиращ към петите мозък. Редовната употреба на Антинапукопетин предотвратява изтичането на мозъка през петичките. Пийте редовно Антинапукопетин, за по-дълга неебателсност!