Животът е една измама

Самозалъгвам се, колко жестоко се самозалъгвам. Вярвам в какво ли не и на кого ли не. Вярвам на Мирката, като каже, че ще се епилира… Вярвам на каквото ми дойде. „Лъжа еееее, не чуваш ли спри се, лъжа ееееее“. Чувам, но не спирам и продължавам да вярвам, че всичко ще си дойде на мястото, по нечии планове. Оставям някой друг да прави планове за моето бъдеще, просто, за да не поема отговорност, за поредната срината надежда. Айде, налейте ми акъл в кухата глава! Колкото и да се опитвам да се боря – не мога, не мога да се изправя срещу себе си. Колкото и да съм търпелива, не знам как да се справя със себе си, мамка му! Не се разбирам, не знам какво искам, но това, което получавам само ме кара да се разочаровам за пореден път от живота си. А какво всъщност получавам ? Каквото заслужавам, предполагам. Сама си правя всичко. Сама се карам да страдам. Сама си докарвам безсънни нощи (а дори не се възползвам от факта, че да седна да чета малко…).

Не съм в депресия, въпреки всичко, което изписах днес   Пия си редовно Антинапукопетинчето Оффффф, не трябва да ме пускат в отпуск, само се опитвам да разбера къде пак сбърках…