Въх!

Бах тез навици. Мразя да привиквам към каквото и да е. Не защото ми омръзва, просто се привързвам. Тъпа рачешка история – само събирам непотребни дреболии. Време е за следпролетно почистване Кого залъгвам – пак само себе си, аз си обичам боклучките…

Животът е една измама

Самозалъгвам се, колко жестоко се самозалъгвам. Вярвам в какво ли не и на кого ли не. Вярвам на Мирката, като каже, че ще се епилира… Вярвам на каквото ми дойде. „Лъжа еееее, не чуваш ли спри се, лъжа ееееее“. Чувам, но не спирам и продължавам да вярвам, че всичко ще си дойде на мястото, по нечии планове. Оставям някой друг да прави планове за моето бъдеще, просто, за да не поема отговорност, за поредната срината надежда. Айде, налейте ми акъл в кухата глава! Колкото и да се опитвам да се боря – не мога, не мога да се изправя срещу себе си. Колкото и да съм търпелива, не знам как да се справя със себе си, мамка му! Не се разбирам, не знам какво искам, но това, което получавам само ме кара да се разочаровам за пореден път от живота си. А какво всъщност получавам ? Каквото заслужавам, предполагам. Сама си правя всичко. Сама се карам да страдам. Сама си докарвам безсънни нощи (а дори не се възползвам от факта, че да седна да чета малко…).

Не съм в депресия, въпреки всичко, което изписах днес   Пия си редовно Антинапукопетинчето Оффффф, не трябва да ме пускат в отпуск, само се опитвам да разбера къде пак сбърках…

Лоша организация

Бах маа му, голяма мъка! Никаква организация, никъде покрай мен. Аз ли развалям дисциплината? Ако питам шефа, със сигурност ще отговори положително. Ако питам Мирката и тя ще ме насмете. Ужас! Не е възможно да е толкова зле положението. Трябва да има начин да се подредят нещата. Дори да не е както искам, просто да се подредят някак. Писна ми от този хаос. Нищо не разбирам, само се обърквам все повече и повече. Вярно е, че възприятията ми са объркани открай време, но все пак, не може винаги аз да бъркам. Или може?!?! Оффф, как да си седна на Д-то да се занимавам с уж важни неща, като навсякъде се разсейвам с дребни неподредености ? ПИСНА МИИИИИИ! Ако можех да мисля, щях да потърся начин да се измъкна от кашите, но не би… И сега тъпия СЕП ми се натресе, аман вече! Примирение, смирение, отричане – все неподходящи начини да се справя с живота, но аз упорито продължавам да ги практикувам. И докога така? Ясно е, че няма да ми дойде акъла в главата, поне от външен носител да ползвам малко

JTAG Bearer

След дълго и изтощително ръчкане – успях да си намеря драйвери за последната версия „Сиган от  ММС“ и вече мога да се похваля с успешна инсталация. Порадвах се на новата придобивка през week end-a. Подебъгвахме малко да видим какво има да се оправя след по-старата версия. Ама пусти му бъгове, не се фиксват лесно! Нищо, имам си фокусник да помага

Бръм-бръм

Нещо щъка из главата ми. Време е някой да ме дебъгне с големия си JTAG 

Психоанализа

Не пиша този пост, за да подскажа на Мирката, че мога да бъда нейния мъж-психиатър „със светла кожа, кестеняв“. Е, не съм висока и мъж не съм още, но възмъжавам с константна скорост! Напоследък и кестенява не съм, ама скоро ще поправя това объркване. Прсото търся себе си. И се опитвам да се анализирам. И да намеря пътя към хармонията. Писна ми да бягам, всеки път, когато се очаква да се боря. Получих мускулна треска от постоянно подвиване на опашката Време е да се преборя за целите си. Хммм, или е време за пореден път да се обърна на другата страна и да потърся следващото предизвикателство, пред което да се огъна. Бива ли да съм толкова слабохарактерна?!?! Продължавам да твърдя, че ми е нужна здравата ръка на някой мъж (примерно на Мирката ), че да ме вкара в … правия път.

P.S. Може и да не е Мирката. Ще се зарадвам и на някой Скорпион-програмист

Стил „Чикидж*я“

Достатъчна ли е тази цензура или се разбира коя е думата Каро я използваше по адрес на Мартовия wordpress. А аз я използвам по адрес на своята нерешителност. Откакто се помня багам от проблемите. Застане ли някой пред мен, свеждам глава, подвивам опашка и се оръщам с гръб към него (нали ми е подвита опашката, мисля си, че Д-то ми е в безопасност ). И ето, вече 3 месеца пред мен има нов проблем и каква изненада – аз пак се обърнах на другата страна (но този път се надявам да получа изненада в гръб ).  Сама си го създадох. Уж беше само начин да преодолея действителността, обачеееее. Дейба мамицата му шибана! Обещах да не псувам повече. Може би предизвиках този проблем, за да си имам занимавка и по-скоро оправдание, да не започна нова връзка. Уникално проста съм, признавам си. И нерешителна. И напълняла на всичкото отгоре Направо да ходя да се гръмна, както редовно ми препоръчва един „сиган от ма’алата“, демек от офиса

Забравата

Както многократно ми беше повтаряно преди време – помня само това, което ми е изгодно. Е, не е точно така, помня само това, което не ми трябва + това, което ме наранява емоционално. Тъкмо всичко съм забравила и ето – пак ме напднаха. Този път родата – и ме питат и ме разпитват, без грам жал за мен. И само си приказват техните си приказки от тяхното си време, според техния си морал. Никой не отбелязва факта, че съм още не просто млада, но направо малка. Били си мислили, че ще се женя и сега като съм сама, още малко и щяха да ме питат кой ще ме вземе вече. А бе, ей, хора, още нямам 22, а вече ме писахте стара мома. И после ме питат нашите, защо съм така бясна. Аз си знам с колко лъжи в минута ще трябва да се движа, за да успея да си запазя малко достойнство. Мина половин година вече, а призрака на някогашната ми връзка не ме оставя. Дейба! Оф, няма да псувам повече. Роднини им кажи и не ги закачай повече. Пък и както винаги – сама съм си виновна за всичко.

Голяма уста + Малко акъл = Много лъжи.

Ще видят те, като си взема скорпион-програмист и го излъжа да се ожени за мен!

Шоколадче

Днес получих шоколадче. Всъщност две и едно шоколадово яйце – колегите се грижат за константността на размера на задните ми части Хубаво нещо са командировките, а още по-хубаво, че хората се сещат да купят каквото си им поръчал. И ако случайно улучат какъв точно шоколад обичам… Днес имаше едно попадение

А, да, сдобих се и с плюшен мечок. Както каза Стефчо – „О, имаш си ново гадже“ Добре, че мечокът не може да мрънка, за разлика от Иво, като го гушкам много.

Купи си сбогом!

Пак си изгубих музата Интересно как мога да прекарам цял ден, слушайки една песничка, на тема „Раздяла“ и да гледам тъпо в една точка. И после изведнъж – подскачам си между етажите на блока и си тананикам съвсем друга песен. Внезапна смяна на настроението – може би трябва да си направя един-два теста – психиатричен, за бременност…

Не мога да повярвам колко съм самотна – навсякъде покрай мен има хора, на които смело казвам „приятели“, а съм толкова сама. Интересно. Липсва ми нещо, липсва ми близък човек, наистина близък, с когото мога да споделям тревогите си. Лесно е да разправям на ляво и дясно за плановете да мина мъжката част на ММС. А истинските ми желания, не мога да споделя на никого, кой ще ме разбере и ще ме подкрепи… Е, аз имам тренинг в неполучаването на подкрепа де, няма какво да се оплаквам сега. И все пак се чувствам съвсем сама…

И така… май се наоплаквах за днес. А заглавието на поста е супер несвързано с вътрешността, ама е част от песента, която ме вдъхновява да се депресирам цял ден. Бива ли да съм толкова мазохиситчно настроена. Трябва ми един бой, да се стегна и да се преборя с проблемите си. А колко обичам да бягам от тях