Психоанализа

Не пиша този пост, за да подскажа на Мирката, че мога да бъда нейния мъж-психиатър „със светла кожа, кестеняв“. Е, не съм висока и мъж не съм още, но възмъжавам с константна скорост! Напоследък и кестенява не съм, ама скоро ще поправя това объркване. Прсото търся себе си. И се опитвам да се анализирам. И да намеря пътя към хармонията. Писна ми да бягам, всеки път, когато се очаква да се боря. Получих мускулна треска от постоянно подвиване на опашката Време е да се преборя за целите си. Хммм, или е време за пореден път да се обърна на другата страна и да потърся следващото предизвикателство, пред което да се огъна. Бива ли да съм толкова слабохарактерна?!?! Продължавам да твърдя, че ми е нужна здравата ръка на някой мъж (примерно на Мирката ), че да ме вкара в … правия път.

P.S. Може и да не е Мирката. Ще се зарадвам и на някой Скорпион-програмист

Стил „Чикидж*я“

Достатъчна ли е тази цензура или се разбира коя е думата Каро я използваше по адрес на Мартовия wordpress. А аз я използвам по адрес на своята нерешителност. Откакто се помня багам от проблемите. Застане ли някой пред мен, свеждам глава, подвивам опашка и се оръщам с гръб към него (нали ми е подвита опашката, мисля си, че Д-то ми е в безопасност ). И ето, вече 3 месеца пред мен има нов проблем и каква изненада – аз пак се обърнах на другата страна (но този път се надявам да получа изненада в гръб ).  Сама си го създадох. Уж беше само начин да преодолея действителността, обачеееее. Дейба мамицата му шибана! Обещах да не псувам повече. Може би предизвиках този проблем, за да си имам занимавка и по-скоро оправдание, да не започна нова връзка. Уникално проста съм, признавам си. И нерешителна. И напълняла на всичкото отгоре Направо да ходя да се гръмна, както редовно ми препоръчва един „сиган от ма’алата“, демек от офиса

Забравата

Както многократно ми беше повтаряно преди време – помня само това, което ми е изгодно. Е, не е точно така, помня само това, което не ми трябва + това, което ме наранява емоционално. Тъкмо всичко съм забравила и ето – пак ме напднаха. Този път родата – и ме питат и ме разпитват, без грам жал за мен. И само си приказват техните си приказки от тяхното си време, според техния си морал. Никой не отбелязва факта, че съм още не просто млада, но направо малка. Били си мислили, че ще се женя и сега като съм сама, още малко и щяха да ме питат кой ще ме вземе вече. А бе, ей, хора, още нямам 22, а вече ме писахте стара мома. И после ме питат нашите, защо съм така бясна. Аз си знам с колко лъжи в минута ще трябва да се движа, за да успея да си запазя малко достойнство. Мина половин година вече, а призрака на някогашната ми връзка не ме оставя. Дейба! Оф, няма да псувам повече. Роднини им кажи и не ги закачай повече. Пък и както винаги – сама съм си виновна за всичко.

Голяма уста + Малко акъл = Много лъжи.

Ще видят те, като си взема скорпион-програмист и го излъжа да се ожени за мен!

Скорпион-програмист

Е, това е, вече го реших. Аз от първи курс си знам, че искам програмист до себе си, но след като вчера си прочетох хороскопа, разбрах, че трябва да е скорпион. Даже вече се ориентирах кои са колегите, отговарящи на изискванията ми. Лошото е, че единия си пада по леко по-стари от мен и с доста по-добре запълнено деколте, другия вече ми каза, че мрази „оранжеви цветя“, а третия е циганин. Ще говоря с шефа, основният критерии, по който ще избира новите колеги, да е зодията Така де, да получа и аз някаква облага от тая фирма

Шоколадче

Днес получих шоколадче. Всъщност две и едно шоколадово яйце – колегите се грижат за константността на размера на задните ми части Хубаво нещо са командировките, а още по-хубаво, че хората се сещат да купят каквото си им поръчал. И ако случайно улучат какъв точно шоколад обичам… Днес имаше едно попадение

А, да, сдобих се и с плюшен мечок. Както каза Стефчо – „О, имаш си ново гадже“ Добре, че мечокът не може да мрънка, за разлика от Иво, като го гушкам много.

Купи си сбогом!

Пак си изгубих музата Интересно как мога да прекарам цял ден, слушайки една песничка, на тема „Раздяла“ и да гледам тъпо в една точка. И после изведнъж – подскачам си между етажите на блока и си тананикам съвсем друга песен. Внезапна смяна на настроението – може би трябва да си направя един-два теста – психиатричен, за бременност…

Не мога да повярвам колко съм самотна – навсякъде покрай мен има хора, на които смело казвам „приятели“, а съм толкова сама. Интересно. Липсва ми нещо, липсва ми близък човек, наистина близък, с когото мога да споделям тревогите си. Лесно е да разправям на ляво и дясно за плановете да мина мъжката част на ММС. А истинските ми желания, не мога да споделя на никого, кой ще ме разбере и ще ме подкрепи… Е, аз имам тренинг в неполучаването на подкрепа де, няма какво да се оплаквам сега. И все пак се чувствам съвсем сама…

И така… май се наоплаквах за днес. А заглавието на поста е супер несвързано с вътрешността, ама е част от песента, която ме вдъхновява да се депресирам цял ден. Бива ли да съм толкова мазохиситчно настроена. Трябва ми един бой, да се стегна и да се преборя с проблемите си. А колко обичам да бягам от тях

Проба – грешка. Проба – грешка. Пост

От сега да кажа направо – този блог ще бъде поддържан с една единствена цел – да има къде да се оплаквам, че ме заболя устата да го правя на работа

Няма да започвам от сега с опяването де, ще изчакам ден-два да събера пак материал, че вчера изпразних всичко

ОХ!

Поредният гневен пост от мен! ОМРЪЗНА ми! Не знам какво искам. Може би искам да съм мъж, че да знам какво искам… Не искам да съм сама, не искам да плача, не искам да чакам, не искам да моля! Защо аз да моля? Не съм робиня, че да се моля, нито пък той е Господ или господар. Мога да си мълча и да съм сама. Мога да моля и после пак да съм сама. А мога и да чакам. Но не съм от търпеливите. Какво да правя?

Обявявам търг!

Единственият ценен експонат, който притежавам съм аз самата. Мога да пера, да чистя, да готвя – ама не искам. Понастоящем съм тестер – тествам нервите на шефовете, готвя се да изтествам и колегите – кой как се държи в различните test case-ове и после ще преставя статистическа извадка

Няма да си обявявам началната цена, но ви предупреждавам – не давайте повече от 10 лева за мен! След година и половина симбиозно съществуване (аз му пускам, той ми къса нервите), той ми каза, че не струвам парите, които ще даде за такси, за да дойде у нас… Писна ми! От оправдания, от обещания, от самота. Мога да съм самотна и без да се ограничавам да съм с него. Бах маа му, кво искам?!?!?! Не знам! Но няма да правя никакви опити – нито да се съберем, нито да го накарам да ме обича. А казва, че ме обича…
Та, за търга – не забравяйте – до 10 лева!

Пак пътуване

Пак с влак, пак надалеч от вкъщи. Омръзна ми да пътувам толкова с шибаното БДЖ. Вчера ми отказаха предварителна продажба на билет. Бахти тъпачката! И утре пак разправии с обежитието, с касиерките, с портиерите. Гадно мръсно общежитие, пълно с хлебарки! Много гневен пост се получи, ама такова ми е настроението от няколко дена – гняв ме тресе, бясна съм, самотна съм